Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com

Трудно ми е да пиша този текст. И не знам дали имам право. Но днешният ден на България е решаващ за нейното бъдеще – и в него е недостойно да се мълчи. Днес всяко усилие е насъщно, и всеки жест на съпричастност към събитията тук и сега е нравствен дълг.

Гладната стачка, която започнах, е такъв жест – тя е символен знак, че е премината една граница, отвъд която нещата стават нетърпими. Да покаже тяхната омерзителност е целта на тези думи към вас, но и нещо повече – да очертае граничният момент, в който се намираме – и в който нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца зависят от нашите действия – от нашата решимост и кураж.

Вгледайте се в държавата, която обитаваме. Това не е нормална държава – и битието ни не е нормално битие. България не произвежда справеливост и качество на живот за своите граждани, не гарантира техните права, не осигурява равенство пред закона. Общественото битие е лишено от истинност и автентичност – и ние живеем в свят, в който властват подмяната и лъжата.

Преходът към демокрация се оказа фалшив. Той не приобщи страната ни към европейските ценности, нито пък ни доближи до европейския стандарт на живот. След 24 години затъване в блатото на корупцията и произвола, на демагогията и опростачването на нацията стигнахме там, откъдето тръгнахме: днес бившите комунисти и техните клонинги са в парламента, а демократично мислещите хора са лишени от политическо представителство – и техните права на суверен нагло се пренебрегват.

Това, на което сме свидетели, може да се определи като суспендиране на прехода, на тотална подмяна на неговите цели. Политическата реалност днес е такава, че все едно е възстановен член първи от старата Конституция, според който властта априори принадлежеше на БКП. 24 години от живота на нацията са пропилени. Плюс още 45 под ботуша на комунистическата деспотия. Тези 69 години безвремие са причината за това да бъдем на опашката на цивилизования свят – и за вездесъщата духовна нищета, в която живеем.  

Причината за днешната деградация на България и за банкрутиралия преход е една – и е очевадна. Това е БКП, предрешена днес като БСП. Ако в други страни – като Полша, Чехия и Унгария – преходът донесе демократични стандарти, то в България преходът се оказа перестройка. Сиреч – трансформация на политическата власт на комунистите на икономически релси.

Нужни ли са наистина доказателства за това? В рамките на пропилените 24 години от нашия живот БСП реализира две национални катастрофи: гладната зима на Луканов, когато държават де факто обяви фалит – и банковата катастрофа на Виденов.

БСП спъна страната ни по пътя към демокрацията – с комплота срещу правителството на Филип Димитров, реализиран с помощта на ДПС и президента Желев. Реформите бяха стопирани и шансовете за нормално развитие – пропилени.

БСП подкрепяше марионетното правителство на Беров, по време на което групировките натрупаха мускули, а рекета стана ежедневие. Тогава беше смазан едва проходилия дребен бизнес, а големите групировки като “Мултигруп застанаха на входа и на изхода на държавните предприятия – и де факто управляваха държавата.

БСП – чрез мрежата на ДС в банковата система – нарои кухите банки и създаде кредитните милионери. В резултат – 520% инфлация, която сведе заплатите на хората до равностойност няколко долара. Икономиката изподна в колапс,  спестяванията на хората бяха ограбени, а разграбените кредити – обезценени.

БСП – и нейните новобогаташи, нароени благодарение на раздадените още преди десети ноември милиарди от външния дълг, придоби на практика всички значими активи на държавата – чрез масовата и касовата приватизация.

БСП и нейните “генерали” от ДС доведоха цар Симеон ІІ – който на практика разгради и корумпира политическата система в страната. Моралът стана празна дума, всичко бе извадено на политическия тезгях, станаха възможни всякакви коалиции.

БСП превърна енергетиката в манифактура за преточване на държавни активи в частни джобове. И до днес всички енергийни олигарси са пряко свързани с БСП и тяхната общност е основният й финансов донор.

БСП стана причина страната ни да бъде сочена като най-корумпираната в ЕС – и като троянски кон на Русия в съюза. Вследстие на което беше прахосано доверието на евроатлантическите ни партньори и страната ни изгуби стотици милиони евро от блокираните еврофондове.

БСП систематично предаваше националните интереси на България, обслужвайки тези на Русия – доказателство за които са големите енергийни проекти от тъй наречения “голям шлем” – пряко застрашаващи националната ни независимост – и особено АЕЦ “Белене”, благодарение на който българската енергетика е във фактически фалит.

В резултат на всичко това БСП се превърна в партия на олигархията. Нещо повече – интересите на олигарсите се оказаха водещи в българската политика. Публичността изчезна, а задкулисното управление се превърна в принцип за българските правителства.

Днес същата тази партия е мандатоносител на поредното марионетно правителство, подготвящо поредното ограбване на страната и нейните обитатели. БСП – управлявала пряко или косвено повечето правителства на прехода, демострира отново самочувствието на партия, на която властта се полага по право. Превръщането на ДАНС във възкресен вариант на ДС и назначаването на Делян Пеевски има и символичен смисъл – то е жест, който казва: ние сме пак тук и ще бъдем завинаги, можем да си позволим всичко и никой не може да не попречи.

Това самочувствие е нагло и морално убого. То сваля маските и показва, че за никаква нормална социалистическа партия не става дума. Става дума за старата БКП – с нейните терористични и диктаторски инстинкти. Тази, която взриви “Света Неделя” и която искаше да превърне България в 16-та съветска република.

Както се казва, това е положението. Преходът направи кръг, върна се към своето начало. Днес не сме в ХХІ век – днес сме още в началото на деветдесетте. Имаме сблъсък не между партии и визии за управление, а между българският народ и една арогантна политическа каста, узурпирала неговия живот и незачитаща неговите права.

Трябва ли да позволяваме всичко това да продължава така? Трябва ли да допуснем живота ни – и този на нашите деца – да премине в същия омагьосан кръг, в който ни завъртяха сценариите на ДС и КГБ? Трябва ли да живеем в лъжа, да търпим подмяната, да бъдем поданици, а не граждани?

Днес за пръв път имаме шанс да разкъсаме този порочен кръг – и да изметем тези нагли мошеници в историята. Днес хората не протестират само срещу материалната мизирия, но и в името на свободата, достойнството и правото да определят сами своя живот. И имаме шанс да променим нерадостното българско настояще – защото се пробуди гражданското самочувствие на хората – и се възроди енергията, която ги движеше в първите една-две години от българския преход. Тогава те бяха излъгани – сега обаче знаят и кои са лъжците, и какви са техните методи за подмяна. И няма да се откажат.

Затова не е пресилено да кажем, че днес българският преход започва отново. Започва на чиста страница и трябва да бъде вписан в историята от нови хора – а не от презряната политическа каста на БСП, която предаде нашия живот.

За да стане това, е важно всеки да жертва част от своето време и енергия – и да направи по нещо в името на нашето общо бъдеще. Днешното безобразие, олицетворено от новата тройна коалиция и нейното марионетно правителство, очерта онази граница, от която връщане назад няма. Трябва да успеем – за да успее България, за да бъде наистина наша родина, а не мащеха, която прокужда своите деца.

Затова всеки глас е нужен – и всеки жест е насъщен. Защото днес се строи новата България – и нейните строители са хората, които протестират по софийските улици, хората, които казват не на позорното ни минало. Казвам го и го подчертавам: вие сте новите строители на съвременна България!

И затова ви призовавам: имайте куража и достойнството да кажете своето “не”, не се отказвайте, кажете своята дума и накарайте наглите властници да я чуят. Ако трябва със скандирания, но ако трябва – и с барикади. Защото смисъла на днешния протест не е само в това да се свали правителството на Орешарски. Воюваме за своето достойнство, за честа на нацията, за бъдния ден на България.