| Едвин Сугарев http://www.svobodata.com |
Дудука Бареков направил голям благотворителен жест към своята партия – дарил й близо половин милион лева. Е – вероятно в битността си на политик все пак му е било известно, че законът позволява подобни дарения в размер до 10 000 лева, но нейсе – и на това му е намерен колая: в крак с модата от последните години и “България без цензура” е дублирана – битува и като партия, и като неправителствена организация – сиреч сдружение с идеална (?!) цел. Тъй че което законът не позволява на партията, е позволено на едноименното сдружение.
Жестът е мащабен, не ще и дума. И благодарната от това захранване партия не сдържа своите суперлативи – и бърза да ни извести, че Бареков е “първия политик, който не забогатя от заменки, приватизация и далавери, а влезе в политиката, дарявайки личните си средства в полза на нуждаещите се български граждани”.
Безкрайно интересно е обаче как все пак е забогатял Бареков. А че е забогатял, личи не само от този жест – но и от луксозния му начин на живот, от бутилките скъпарско шампанско, с които се поливаше по френските курорти, от обитаваната от него баровска вила в Драгалевци и (най-вече) от досегашните харчове по разточителните партийни турнета из “регионите”, разходите за които – както самият той твърди – също бил поемал сам.
Може би пък е спеставял от закуски? От заплатата си на телевизионен водещ? Или пък просто си има “богати приятели” – както самият той обясни пред TV-7?
Последното наистина изглежда вярно. Затова нека си припомним неговите думи – тъй като те са повече от знаменателни: “Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа и - ние плачем, когато виждаме бедните”.
Голям плач по бедните пада, ще знаете. Руските народници трици да ядат. Можете виртуално да си го представите: седи Бареков редом с Цветан Василев нейде в скъп ресдторант, захвърлили пурите, разбутали чашите, загърбили всички блага на този шарен свят, дето могат да се купят с пари – и плачат. Плачат за бедните, плачат над тяхната тежка, мизерна, омерзителна съдба.
Това плачене ще да е голямото политическо ноу-хау на Бареков. Той разчита на умилението, предизвикано от сирохмахомилски проронените сълзи. Дори и да предизвика подигравки в средите на коравосърдечните умници, тези сълзи и това прецизно изиграно състрадание към хорските неволи все ще трогнат някоя тьотка и някой омаломощен от бедите на прехода дедо. А както е добре известно – предвид забягването на нормалните люде от тази прокълната територия – тьотките и дедовците хич не са малко.
Има обаче един въпрос, на който не е ясно как Дудука би могъл да отговори. И той е: защо все пак, като е тъй покъртен от националната мизерия, не дарява този половин милион на бедните, ами го дава на партията си? Или може би съществува едно мъдро разделение на неговите благотворителни жестове: за бедните – сълзите, а парите – за партията?
